Г-н С. Н. Гоенка и съпругата му Елайхидеви са добре познати и уважавани учители. Тяхното преподаване на древната индийска техника Випассана се приема с охота по целия свят като прост, несектантски и универсален метод за осъзнаване чрез самонаблюдение. Повече за учителите и традицията, от която идва учението, са дадени по-долу.
Откакто г-н Гоенка започва да преподава през 1969 г., техниката се разпространява на всички континенти по света и има повече от сто Центрове за Випассана медитация. Всички центрове се управляват независимо от доброволци, а курсовете се финансират от дарения на предишни курсисти. Повече от 800 помощник-учители са обучени да преподават на възрастни в 10-дневни и по-дълги курсове, а всяка година се провеждат над 1600 такива курса.
През 1986 г. г-н Гоенка организира по-кратки курсове от 1 до 3 дни, за да даде на децата начални стъпки в техниката. Той започва да обучава детски учители да използват доказания формат в центровете, а по-късно и в училища, лагери, домове за изоставени деца и институции за деца с увреждания и бездомни деца.
През 2000 г. той записва инструкции за еднодневен курс на английски език и назначава регионални координатори, по един или повече във всяка страна, които да наблюдават и напътстват новите учители. В момента има повече от 600 учители на деца. Всички те и доброволците, които им помагат, са практикуващи медитатори, които имат желание да помагат безплатно на младите хора. Внимателно се прави подбор на помощниците, за да се гарантира, че те са подходящи за тази отговорност. Всяка година се провеждат повече от 1000 курса за деца по целия свят.
Вижте секцията с Разписанието на курсовете за допълнителна информация.
Техниката е представена в несектантски формат. Етичното поведение, което е в основата ѝ, е общо за всички религии. Хора от всички религии, както и такива, които не изповядват никаква религия, могат да участват, без да се налага да променят вярата си. Курсът се вписва добре в обучението по морал, насърчавано от училищата, независимо дали те са светски или религиозни.
Г-н С. Н. Гоенка (познат на учениците си като Гоенкаджи) е роден в индуистко бизнес семейство в Мандалай, Бирма (днес Мианмар), през 1924 г. и умира през 2013 г.
Като младеж той се справя отлично с ученето. На 16-годишна възраст трябва да учи в университета в Рангун, но се налага да поеме основната роля в управлението на семейния бизнес, тъй като баща му се разболява тежко. Гоенкаджи също се жени млад, както е обичайно по онова време. В ранна възраст той постига такъв успех в бизнеса, че става лидер на обществени организации - в областта на образованието, религията, социалните дейности, литературата и изкуството.
По това време обаче той страда от силна мигрена. В продължение на много години не можел да спи по много дни и нощи. Обикновените болкоуспокояващи не му носели облекчение и понякога се налагало да прибягва до употребата на морфин. Това минало дава на Гоенкаджи дълбоко разбиране за натиска, пред който са изправени младите хора.
Пътува по работа по целия свят, след което започва да търси лечение от всички най-добри лекари в Европа, САЩ и Япония. Никой не могъл да му помогне.
За щастие той се свързва със Саяджи У Ба Кин, човек с голям талант, мъдрост и отдаденост на обществото. 
Саяджи е високопоставен служител в бирманското правителство и майстор по Випассана медитацията, която се предава от няколко монаси на светски учители десетилетия по-рано. Отначало Гоенкаджи е предпазлив по отношение на изучаването на това, което смята за “будистка” традиция, но Саяджи го успокоява, че няма нужда да променя вярата си. Гоенкаджи започнал да практикува Випассана под негово ръководство и много скоро не само се освободил от страданието си от мигрената, но и намерил повече щастие, отколкото богатството му би могло да му купи!
След това Гоенкаджи практикува задълбочено в продължение на четиринадесет години, като същевременно се занимава с нарастващото си семейство и бизнес. Без предупреждение правителството завзема всички негови производства и по-голямата част от богатството му изчезва. През 1969 г. той се завръща в Индия, за да се грижи за болната си майка, и води курс за нея и още тринадесет ученици. Намерението му било да се върне в Бирма, но все повече хора започнали да искат такива курсове. Те идвали от всички слоеве на обществото и от всички религии. Универсалното несектантско учение се харесало на хората от многообразното общество на Индия, както и на хората от други националности, които скоро започнали да идват.
Г-жа Гоенка (известна като Матаджи) също е обучавана от Саяджи У Ба Кхин и е упълномощена като учител по Випассана. По-късно тя се присъединява към Гоенкаджи в Индия и от 1979 г. насам двамата пътуват до много страни, за да преподават. През 2000 г. Гоенкаджи говори пред Световния икономически форум в Давос, Швейцария. По време на обиколката си през 2002 г. той е поканен да говори в ООН на Световната среща на върха за мир. Въпреки международното си признание Гоенкаджи винаги е поставял акцент върху ефективността на преподаването, а не върху личността на учителя.
Моля, посетете www.dhamma.org
